Биполярното разстройство е разстройство на настроението, при което пациентите може да имат периоди на повишено и на потиснато настроение.¹ Периодът на повишено настроение се нарича „маниакален епизод”, а периодът на потиснато настроение - „депресивен епизод”. Между такива епизоди настроението на пациента може да се нормализира, въпреки че пациентите често не могат да функционират напълно нормално.¹

Биполярното разстройство е сериозно разстройство, като се има предвид рискът от самоубийство, който е над 20 пъти по-висок в сравнение с общото население.² Около една трета от пациентите с биполярно разстройство са правили опит за самоубийство през живота си.³

Маниакалните и депресивните симптоми са полярни противоположности, откъдето идва и наименованието „биполярно разстройство“.

• Маниакален епизод¹ - пациентите, преживяващи маниакален епизод, изглеждат прекомерно весели и енергични. Могат да бъдат изключително общителни и да казват неща като „чувствам се страхотно”. Могат да бъдат обсебени от една определена дейност, например писане на книга, или да имат „препускащи” мисли и да са много разсеяни. Пациентите може да спят малко или да не спят изобщо. Може да участват в рисковани дейности като импулсивно харчене на пари, безразборни сексуални контакти или необмислени бизнес инвестиции. Пациентите могат да станат раздразнителни и в някои случаи е необходимо да бъдат приети в болница. Тези симптоми могат да продължат седмица или повече.

• Депресивен епизод¹ – пациентите с депресивен епизод са в силно потиснато настроение и е възможно да нямат интерес или да не могат да изпитат удоволствие от почти нищо. Може да чувстват тъга, липса на смисъл и безнадеждност в продължение на няколко седмици, което влияе върху работата и взаимоотношенията им с другите.

Има различни видове биполярно разстройство в зависимост от наличието и тежестта на манийни и депресивни симптоми.¹ В повечето случаи пациентите преживяват и двата вида епизоди.¹

46 милиона души в света имат биполярно разстройство,⁴ като броят на мъжете и жените е приблизително равен.¹ Биполярното разстройство често възниква през юношеските години, като 76% от болните получават симптоми за първи път преди навършване на 21 години.⁵ Повечето пациенти имат множество епизоди през живота си, като приблизително един от всеки четирима лекувани пациенти получава рецидив всяка година.⁶

Биполярното разстройство оказва неблагоприятно въздействие върху възможностите за трудова заетост, качеството на извършваната работа и присъствието на работното място.⁷ В глобално проучване на Световната здравна организация (СЗО) е установено, че хората с биполярно разстройство пропускат средно 17 дни от работа или други дейности годишно.⁸ По данни на СЗО биполярното разстройство е 12-та най-честа причина за възникване на умерена до тежка инвалидност в световен мащаб.⁹

Хората, които се притесняват, че те или техни близки имат симптоми на биполярно разстройство, трябва да се консултират с лекар. Диагнозата биполярно разстройство се поставя въз основа на разговор с пациента, като може да е необходимо и участието на неговите близки^.10 Биполярното разстройство често се диагностицира погрешно, въпреки многобройните скали за оценка, които могат да бъдат използвани за откриване на симптомите. При едно проучване на 69% от пациентите най-малко веднъж е поставяна погрешна диагноза, най-често депресия и може да минат много години преди поставянето на правилната диагноза.¹¹

Биполярното разстройство е рецидивиращо заболяване, продължаващо през целия живот. След поставяне на диагнозата обикновено се препоръчва комбинация от лекарства и психосоциална терапия.¹⁰ Необходими са различни лечения в зависимост от това дали пациентът има маниакален или депресивен епизод.¹⁰