Пациентите с генерализирано тревожно разстройство изпитват прекомерно притеснение за обичайни неща от ежедневието си. Тези притеснения често са свързани с отговорностите, финансовите въпроси или здравето - собственото или на близките.¹ Генерализираното тревожно разстройство се различава от нормалното притеснение по това, че тревожността е по-силна, продължава по-дълго и често не се причинява от едно конкретно притеснение.¹

Пациентите с генерализирано тревожно разстройство изпитват чувство на безпокойство през по-голямата част от времето.¹ Например пациентът може да се притеснява за работата си, за домакинските си задължения или да не закъснее за среща.¹ Притесненията на пациентите изглеждат прекомерни в сравнение с действителната вероятност да се случи нещо лошо, но въпреки това им е трудно да контролират чувствата си.¹ Ако едно притеснение изчезне, вероятно човекът ще започне да се безпокои за нещо друго.¹

Освен прекомерното безпокойство, пациентите с генерализирано тревожно разстройство може да имат симптоми като затруднена концентрация, чувство, че са на ръба, по-лесна уморяемост и раздразнителност.¹ Пациентите с това разстройство може да изпитват и физически симптоми, като изпотяване, гадене и диария.¹

Симптомите на генерализираното тревожно разстройство могат да възникват и отшумяват през живота на пациента, но се приема, че това е дългосрочно (хронично) разстройство и много малко пациенти успяват напълно да преодолеят симптомите.¹

3,7% от хората в света страдат от генерализирано тревожно разстройство.² То е по-често срещано в държавите с високи доходи (5,0%) отколкото в държавите с ниски доходи (1,6%).²

Повечето хора, диагностицирани с генерализирано тревожно разстройство, са на средна възраст, но симптомите се проявяват в широк възрастов диапазон.^1,2 Генерализираното тревожно разстройство е два пъти по-често срещано при жените, отколкото при мъжете.¹

В глобално проучване на Световната здравна организация (СЗО) е установено, че 51% от хората с генерализирано тревожно разстройство са тежко инвалидизирани в някакъв аспект на своя семеен живот, работа, взаимоотношения или социален живот.² Хората с този вид разстройство пропускат средно 8 дни от работа или други дейности годишно поради заболяването си.³ Също така пациентите с генерализирано тревожно разстройство по-често съобщават за по-лошо общо благосъстояние и качество на живот в сравнение с другите хора.⁴

Хората, които се притесняват, че те или техни близки имат симптоми на генерализирано тревожно разстройство, трябва да се консултират с лекар. Генерализираното тревожно разстройство се диагностицира по време на разговор с лекаря, който задава на пациента въпроси за симптомите и преживяванията му. Въпреки че е относително често срещано заболяване, в едно проучване 71% от случаите не са открити от лекарите в доболничната помощ.⁵ Високата честота на погрешно поставени диагнози се дължи на голямото припокриване на симптомите с други тревожни разстройства и разстройства на настроението и на факта, че много пациенти с генерализирано тревожно разстройство страдат и от други заболявания, най-често социална фобия.⁶

Към настоящия момент няма лечение за генерализирано тревожно разстройство; симптомите обаче може да се контролират и качеството на живот на пациента да се подобри чрез комбинация от лекарства и подкрепа от медицински специалисти и близките на пациента.⁷